Противоречия свързани с началото

Противоречия свързани с началото

 

 

Идеята за начало е просто продължение или по-сложен образ на идеята за причинно следствената връзка. Т.е. създаденото трябва да има създател. Добре, ама в квантовата механика, причинно следственатa връзка липсва. Казано по точно, ако има Бог, то той не действа в микрокосмоса   Е като не действа в микрокосмоса, какъв Бог е, що за периметър на действие има тогава? Тогава явно квантовата механика стой по-високо от него ?!

 

Още един природен закон – В природата няма статично равновесие, т.е. няма, никъде не е наблюдавано такова равновесие предизвикано от абсолютен покой на тела, сили или каквото и да е. Ако има Бог, то той би бил именно такова, т.е. един път създаден завинаги. Значи, онова което наблюдаваме в природата противоречи на идеята за Бог!

 

Трето, и науката и религията (поне християнската) приемат, че има начало. Едната в образа на големия взрив, другата в образа на нещо божествено. Този начин на мислене е следствие на нашите възприятия за света – евоюлирали или нееволюирали, зад които се крие чистата ни биология, т.е. възприемаме света с онова или онези сетива които са се развили еволюционно, но с една единствена цел – оцеляване и разнообразяване на видовете. Кой ни е дал сетива за мислене и съждения, за абсттракции? В един момент мозъкът трупайки маса въз основа на еволюционно си развитие се превръща в онова което наричат философите – количествени натрупвания водят до качествени промени, т.е. от един мощен център на сензориката ни, той се превръща в нещо което е способно да прави абстракции, да мисли, анализира и да се опознава ! Но все още обременен от миналото, т.е. недоразвит до такава степен, че понятия като време, като начало, причина следствие му тежат, не може да се справи с тях и да ги изведе в нова форма на абстракция. Спомнете си само Айнщайн, който дръзва да каже, че времето, че и пространството на всичкот отгоре са НЕАБСОЛЮТНИ величини, те са относителни, според това кой ги наблюдава, каква революция предизвиква в мисленето.

 

Казано просто – началото нужно ли е да го има? А има ли го ? А какво става, ако се отървем от времето. Къде да поставим началото, ако няма време? А след като времето е относително то и началото би трябвало да е относително, не е ли така? А ако е така, за някои началото може да е сега, за други да е минало, а за трети то да не е дошло ? 

 

Какво твърдя –-> няма начало, то е следствие на нашето мислене, което носи бремето на еволюцията на мозъка ни, на сетивата ни, на живота.

 

Има ли еволюция. Естествено, ето малък пример, има един вид пингвини, които снасят по две яйца, второто яйце се снася за един вид кръвен данък на местните лешояди. T.e. еволюцията е оставила онези животни да продължат рода, който случайно са снесли един ден две яйца, така цялата популация в един момент започва да снася по две яйца

 

Конспектирам –> А) няма да казвам дали има или не създател, но както споменах, ако има той противоречи на физичните природни закони, един път заради статичността на идеята, и втори път заради липсата на причинноследствена връзка в микрокосмоса (явления като тунелен ефект примерно са типичен пример, спонтанна емисия и мн.др.

–> В) няма начало, по простата причина, че твърдя, че изискванията ни за начало са следствие на недоевоюлиралото ни още мислене, но това не е доказателство, самото доказателство е че отново влизаме в конфликт с реалността – времето преди началото би трябвало да е идеалното статично равновесие, а след като имаме вече едно равновесие, то кой и за какво ще трябва да го бута?

 

Tолкова за сега, има още какво да се говори, но ето това като за начало, а всички ние обичаме явно началото.