Вечността !

Аз стоя и броя миговете равносилни на нули във времето, но трупайки се един след друг образуват цяла вечност

Може ли да се предвижда бъдещето?

Това е въпрос, който отдавна ме занимава, но един незначителен факт ме накара да го изкарам сега на преден план.

Преди да отговорим, трябва да си изясним терминологията. Какво е бъдеще? Нужно е всеки да се замисли какво разбира от бъдеще. И тогава да продължи нататък.

Бъдещето е онзи момент или съвкупност от моменти, които ще се случат след настоящето, което е сега. Но колко са обективни тези моменти или събития в моментите? Ние знаем, че утре Слънцето пак ще изгрее, въз основа на натрупан опит от наблюдения. То изгрява цял живот всяка сутрин, без ни най-малки отклонения и това ни дава право да мислим, че утре пак ще изгрее и ние плануване нашите дни, месеци, години. А ние дали ще изгреем? Ще се събудим ли? Вечно ли е Слъцето? НЕ. Учените му дават около 4 милиарда години, докато си изхаби горивото – водород. После то няма да изгрява, не само това, Земята няма да я има също. Ние? Ооо, не! Ще успеем ли да се спасим? С тези темпове  на нарастване на глупостта, аз лично съм загрижен.

Но не става дума тук за апокалипсиси и световни залези, а за съвсем друго. До тук говорихме само и единствено в бъдеще време. Да, ние, благодарение на мощният инструмент – науката можем да правим някакви предсказания и те са толкова по-добри, колкото по добра е науката която правим. Но какво правим с предсказанията? Виждаме във времето ли? НЕ. В никакъв случай. Ние екстраполираме, т.е. предполагаме въз основа на досегашен опит какво ще е утре. Ние описваме историята на добре познати процеси, проверени в лабораторни условия или чрез многовековно наблюдение, как ще се развият в обективната реалност. Колкото е по-мащабен процесът (колкото по-големи сили участват в него), толкова по лесно се правят предсказания за неговото развитие, поради причината, че факторите които играят роля са толкова много на брой, че дори отмяната или отсъствието на един или дори няколко фактора, няма да окаже прекалено голямо влияние върху гигантските процеси. Ето пак си говорим за време? Няма начин да не си говорим така, защото в нашето възприятие и възприемане на света, са залегнали такива механизми, вероятно създадени еволюционно, но такъв ни е ритъмът на мозъка. Т.е. мозъкът ни, трябва да разделя събитията за да може да ги възприеме, това той прави във времето и пространството, т.е. той създава време, той създава пространсвени координати, за да ни улесни възприятията.  Но да се върнем на въпроса за бъдещето. Бъдещето съществува тогава, когато имаме абсолютна координата на времето и ние можем да покажем точка далеч напред от настоящето. Коши, бащата на безкрайността, би попитал, а колко далеч или колко близко?  Ако оставим на Коши да се занимава с координатата време, той би направил чудеса с нея и така би оплел бъдеще и настояще, че ме е страх да си помисля какво би могло да се случи. Бих могъл да симулирам едно негово разсъждение за да покажа колко е объркваща логиката, но нямам достатъчно време. Е, не можем да се измъкнем от системата на езика, на изразите и спецификите на логиката ни, на обясненията ни. Та, бъдещето, онова което искаме да бъде обективното бъдеще трябва да лежи на абсолютната координата време. Която обаче поне от времето на Айнщайн не съществува. Дори да се съгласим, че времето е все пак обективна реалност, то в теорията на относителността ясно се показва, че за едни бъдещето е за други минало.

Бъдещето е просто онази проекция която ние чертаем на координатата време въз основа на опит, знания и куп възприятия, но то на практика не е обективна реалност, защото и тази координата не е част от реалността.

А като не съществува времето какво тогава? Всичко се случва едновременно или какво? А?  Грешен въпрос. Едновременност предполага събитията да лежат на една права перпендикулярна на координатата време на абсолютното време. Но то не съществува, времето!  Събитията такива каквито ги възприемаме като последователност в историята се случват, и туй то, само ние ги възприемаме последователно, за да ги наредим в мозъка си, но те не се случват нито последователно, нито едновременно, тази терминология е резултат на нашият начин на мислене. Нищо повече.

Значи, след като смело твърдя, че времето е илюзия която мозъкът ни създава, т.е. то не е обективна реалност, още по-смело мога да твърдя, че бъдещето като проекция на времето напред не съществува. Не само това, твърдя, че дори времето да е обективна реалност бъдещето няма как да съществува. Защо? Какво представлява бъдещето на момента, сега, след като то още не се е случило? Стои някакво празно там някъде и чака да се напълни със събития? Човек може ли да си представи какво е това? Значи, ако бъдещето е реалност то е какво? Някой някога задавал ли си е този въпрос? Да, естествено във физката. НО чисто теоретично. Това което физиците наричат бъдеще е чисто и просто една интерполация във времето. Човек може да прави достатъчно добри предсказания с помощта на науката, но не, защото вижда напред във времето, а защото има опит от миналото, въз основа на наблюдения и нарочно поставени експерименти, които симулират достатъчно добре процеси от природата.

И накрая ще се опитам да синтезирам това което се опитвам да кажа. Бъдещето не е реално. То се случва и едва когато се случи е реално, но пък тогава не говорим за бъдеще. Дори с методите на нашата логика можем да го елиминираме. Какво ще стане ако разсъждаваме така – ако бъдещето е реалност, то е безкрайно, т.е. времето се простира безкрайно напред. Това значи, че всичкото това пространство около нас, барабар със силите и явленията които са поместени в него, трябва да съществуват там някъде чакащи замръзнали да им дойде времето. Какъв абсурд. А кой ще поддържа всичкият този ред на чакащи? Кой дава сигнал кога „пристига“ времето? Самата мисъл за бъдещето, разсъждавайки върху неговата същност ни води до мисълта за абсурда на понятието време. Т.е. това което се опитвам да кажа, е че напред във времето няма, от една страна, защото няма време, от друга, дори да имаше време, то абсурда на понятието бъдеще е очевиден.

След всичко казано, остава да завършим заглавието. Предсказанията. Те няма как да съществуват. Няма кой да гледа в бъдещето, след като то не съществува. Както споменах, науката успява да прави изключително точни предсказания, но не защото гледа напред във времето и ни прочита какво е видяла, а точно обратното, от прочетеното от миналото, тя си прави изводи за предстоящето, а то става реалност, едва когато се случи – т.е. едва когато стане СЕГА.

Съществуват естествено спекулации за тунели във времето и пространството, но те не могат да бъдат реални, при положение, че времето не съществува и най-малкото то дори да съществува поне според Айнщайн е относително, т.е. за един наблюдател е едно, за друг друго, как да има тунели в случай, че различните наблюдатели гледат  на времето по различен начин. Значи тунелите ще са някаква реалност за всички, но там където лежат и точките които свързват ще се менят според наблюдателите? ! ? А -бсурд !!!

Можем ли да правим предсказания? Можем, но не заради погледи в бъдещето, а точно назад в миналото. Предсказанията които можем да правим са от сорта на сигурни и проверени процеси, обикновено гигантски. Смъртта е също между тях. Но също така и раждането.