Пространството

„Истинското величие на науката се състои в това, че ние можем да намерим такъв начин за разсъждения, при който законът става очевиден.“   Ричард Файнман

„Unglücklicherweise stellt sich heraus, dass es logisch nicht immer möglich ist eine Frage über die Unentscheidbarkeit einer anderen Frage zu beantworten…“  Aus „Geheime Botschaften“ von Simon Singh

„Nicht der Raum ist da und prägt den Dingen seine „Form“ auf, sondern die Dinge und ihre physikalische  Gesetze bestimmen erst den Raum“  Max Born

Три цитата, който могат да бъдат продължени с други, но мисля като начало биха могли да бъдат достатъчни. Ще започна с вторият, той като че ли ни подсеща за Unvollständigkeitssatz  ( http://de.wikipedia.org/wiki/Gödelscher_Unvollständigkeitssatz) на Курт Гьодел, който всъщност не е нищо друго освен поставяне на граници на логиката, на нашата логика, с която до сега така добре сме си обяснявали света, която е имплементирана в науката и обявена дори за нейн метод в лицето на математиката. Въпросът е, защо точно онези уж тривиални и ежедневни понятия като пространство  и време така тормозят нашия мозък и не се оставят да бъдат обяснени, така просто, както изглеждат?

Колко от нас са се замисляли какво е това пространство?  Повечето при споменаване на думата пространство си представят някакво ограничено в стени празно Нищо. Първият въпрос който изниква – а колко празно? Вторият въпрос след като е ограничено все пак с нещо от къде започва нищото и трябва ли за да дефинираме Нищото да имаме нещо – в случая стени?

Не, трябват ни само координати. И ето вече сме сгрешили с обективната реалност. Координатите са ни нужни, но са ирелевантни, т.е. те са математичен инструмент, който ни помага за разбиране на понятието пространство, но не са част от обективната реалност. Такива едни познати на всички са Декартовите координати, с които боравим още от най-ранните часове по математика.

Но нищо не съм казал за празнотата на пространството. Има ли изобщо някъде в света място, което да е абсолютно кухо, абсолютно празно, без материя, без лъчение (за това по-късно)? НЕ, няма. Защо? Много просто -както обичаше да се изразява наш професор по анализ – просто е защото във всяка една точка на Вселената се вижда или  има материя, която ни напомня за себе си, дали чрез светлина, а светлината е фотони, т.е. обекти, които запълват пространството, дали чрез материя или друга форма на лъчение  (електрони, мюони, неутрина и изобщо вскякакви частици от таблицата на стандартната теория) . Т.е. ако някой който играе ролята на Бог реши и огради едно място в което изсмуче всичко и се опита да създаден тотален вакум, той е обречен на неуспех, самите заграждения, бидейки от някаква форма на материя или дори нейното проявление под формата на някакви сили, били те магнитни или гравитационни или от някакъв друг род погледнато с очите на квантовата механика проявлението на силите не е нищо друго, освен отново елементарни частици  като примерно бозони или фотони. С две думи в онова заградено пространство ще плуват лъчения, произлизащи от заграждащото го нещо, ако е материя със сигурност ще плуват топлинни лъчи – ниско енергийни фотони, със сигурност ще отскача и по някой друг атом от повърхността на материята. Ако е лъчение, то вече е изпълнило пространството и то отдавна не е празно. Всичко това като го казвам за опростение разделям нещата на материя-лъчение, но всички знаят, че те са неделими, т.е. логически се опитвам да обясня нещата така, че да са лесно смилаеми за нашия мозък, който работи също на принципа – „разделяй и владей“.

С прости думи, онази наша представа за празнота е илюзорна и нереална. Пространството на практика представлява множесто от области с различна плътност на материята. В междузвездното пространство примерно плуват водородни атоми,  цялата таблица от елементарни частитци и НАЙ-ВЕЧЕ ФОТОНИ. Това, че виждаме дадена звезда означава, че в окото са ни попаднали някакво количество фотони, пропътували цялото това разстояние. Космосът не е празно място, а пълно, приличащо на супа в която плуват тук там мръвки, подправки, ориз и куп други известни само на готвачите тайни. А кой е главният готвач? 🙂

В тази цялата супа сме и ние с някаква форма – отредена, но само ако погледнем нещата от макро-светът, този който възприемаме, но погледнато с микрокосмически мащаби, ние сме едни безформени пихтиести вещества (внимание!! не същества, защото тук не говорим за дух, а за материя), през които  на всяка секунда преминават безброй неутрина, за които нямаме и идея. Не само това, ако електроните около нашите атоми ги смъкнем на самите атоми, т.е. съберем, цялата ни същност ще се събере в размерите на глава на кърфица, т.е. за нашите представи вероятно сме с някаква солидна плътност близка до тази на водата, но за микрокосмическите, сме просто кухи. Неутрината са в нас, минават през стените на къщите в които живеем, дори не им прави впечатление, преминават през нашите тела, дори когато сме в интимни отношения с някой те са нашите свидетели и воайори. Т.е. ние сме такава една организация на материята, която се е локализирала тук в този кът на космоса, населявайки Земята и опитвайки се да разбере за останалата част на Вселената, придобила способността да анализира, наблюдава, мисли, пресмята, но ние сме част от цялото, онова в което се побира всичко, ако трябва да се изразим математически.

Тук привършвам тази първа част, в която най-вече исках да кажа, че пространството, така както ние си го представяме и поставяме като начало или като арена на събитията на света, не съществува, т.е. то придобива смисъл едва тогава, когато се появи материята в него, защото за да имаме една единствена отправна точка в обективната реалност, в която да речем не съществуваме ние с нашите разсъждения, то тази точка, независимо от какво коесистенция е, трябва да е материална, защото декартовата Нула е само в нашите глави, а те трябва да ги има, за да измислят координатите. Арената на събитията е пълна, тя е материална, и вероятно няма форма.  С две думи – светът е пълен, а пространството е локална измишльотина на някакви мижитурки, които в космически мащаб представляват едно безкрайно малко временно явление, появило се в резултат на множество случайни събития довели до множество равновесия в безкрайно малък регион от космоса, наречен от тях самите Земя.