Времето

октомври 9, 2011

Ще започна с един линк, за незнаещите немски има гугъл преводач, а с малко фантазия може и нашият мозък да помогне в превода. В статията от линка има мнение на Веселин Петков – философ и физик от университета в Монреал, който казва – „Схващането, че времето не съществува е вероятно най-голямото интелектуално предизвикателство с което човечеството някога се е сблъсквало“  http://www.focus.de/wissen/wissenschaft/bdw/tid-8332/physik_aid_229939.html

Едно просто разяснение в помощ на искащите да схванат тази заблуда на мозъка. Какво е времето? Някой пипал ли го е, виждал ли го е? Естествено, не, но го усещаме. Стареем. Нещата около нас се променят, протичат процеси. Стоп! Протичат процеси. Някой ще каже те протичат във времето и ето тук идва заблудата, промъква се тънко чрез начинът ни на мислене. Нещо протича в друго нещо, това което протича или се мени го виждаме, а онова другото не, но твърдим че го има. Т.е. ние старееме и чрез нашето стареене твърдим, че имало време.

Времето за което всички твърдим, че съществува е само и единствено в нашите глави. Защо? Слънцето изгрява, поради факта, че Земята се върти около собствената си ос. Това е процес номер едно. Отделно, Земята обикаля около Слънцето за една година – процес номер 2. И накрая сърцето ни тупа средно с около 60 удара в минута – процес номер 3.  Въз основа на тези процеси – човек е направил някакви мерни единици – секундата = един удар на сърцето,  денят = на едно заврътане на Земята около остта си и годината = на една обиколка на Земята около Слънцето. Как ще ги разделим тези единици на подединици е абсолютно условно и без значение, но основното е, че ние съпоставяме процеси, въз основа на които определяме времето, т.е. какво се случва, не процесите вървят във времето, а ние дефинираме времето чрез процесите. И понеже небесната механика на телата близки до нас се оказва недостатъчно точна, човек е изнамерил други процеси, с които да дефинира най-малката единица – секундата. Говоря за цезиевият атом или за атомния часовник базиращ се на свойствата на този атом. Но това отново няма значение, важното е, че обърнахме логиката. Не нещата плуват във времето, а времето е произволно дефинируемо въз основа на произволно избрани процеси чиято бързина на протичане ние сравняваме. Стоп! Значи от сравнението на две реални неща ние вадим трето и се опитваме да му дадем живот и да го поставим в реалността. Някой ще каже, да, ама цезиевият атом „тик-така“ с абсолютна точност и е достатъчен факт, който идва да ни покаже, че неговото тик-такане е физическа реалност.  НЕ, грешка. Цезиевият атом тик-така с абсолютна точност само и единствено ако е поставен в ПОКОЙ, абсолютен покой. Има ли покой някъде на този свят? НЕ. Равновесите в света, във Вселената в целият космос е динамично, т.е. ако Слънцето стои там вече милиарди години и ще стои според учените поне още 4 милиарда, то е защото равновесието между силите на гравитация и ядрените сили е такова, че ние го възприемаме едва ли не за вечно, но получилото се равновесие е благодарение единствено на взаимната игра на тези основни сили. И това е навсякъде в космоса. Т.е. ако има нещо което да изглежда вечно, то е благодарение на динамиката на нещата.

Обратно към точността на тик-такане. Преди години участвах в един експеримент повтарян вероятно във всеки що годе реномиран университет на света – измерване времето на живот на идващи от космоса мюони – частици близки до електрона и в едно семейство с него. Мюонът има да речем време на живот, т.е. докато се разпадне 2,19 x 10 ^-6 степен. Как се появява на бял свят може да се погледне във Уикипедия, но важното е, че измереното от нас време на живот не отговаряше на реалността, а беше много по-дълго, т.е. той достигаше нашата лаборатория, защото живееше по-дълго поради простата причина, че летеше със скорост близка до светлинната. Ако трябваше да живее толкова колкото му дават физиците, мюонът нямаше шанс да достигне изобщо земята а щеше да се е разпаднал отдавна. Е как се получава така? Просто е, той живее в друга реалност, тази на бързите скорости и процесите протичат по бавно погледнато от страна на външен наблюдател, т.е. един физик би казал, времето му тече по-бавно гледано от позицията на човек стъпил на земята. Гледано от позиция на мюона, той си си живее толкова колкото природата му е отредила, т.е. 2,19 ^10-6 . Какво би се случило с цезиевият атом в нашият атомен часовник? Същото, щеше да мери едно време, което в зависимост от скоростта му на движение така щеше да варира, че нищо не би могло да се позовава на такава „точност“.

Добре, защо все пак стареем, защо всичко се изменя, не е ли това признак за реалността на времето, независимо, че то  е относително, все пак тук на Земята има някаква полза от часовниците. Стареем, не защото се движим във времето, а защото сме някакво динамично равновесие от милиарди процеси, поради факта все пак, че сме в динамика все пак не може да има вечност, постепенно се изменяме, защото има някаква флуктуация на процесите, на биологията в нас, на химията. Ние сме един процес или множествто процеси, но никой от нас не старее по един и същ начин, едни живеят 120 години, други едва доживяват 60 години. Същото се отнася до абсолютно всичко, това че Слънцето изгрява с абсолютна точност или доста голяма точност и винаги предсказуемо е чисто и просто едно следствие на голямият процес на слънчевата система, от която сме и ние част, и поради мащабите на тази система, поради стабилността й в резултат на динамиките в нея, се получава тази повторяемост на събитията.

Още една теза в полза на моите мисли. Всеки компютър, всяко едно електронно устройство има в себе си нещо което му задава ритъм на живот – тактов генератор. Защо? Много просто, тези устройства са наш продукт, а ние възприемаме света в някаква последователност (какво ли щеше да е, ако не беше така, как бихме възприемали събитията около нас, ако НЕ ги подреждахме по време), предавайки им някакви свойства с които те да извършват определени операции, ние без да искаме им вкарваме нашият начин на мислене – стъпково, последователно. Няма още такова устройство, в което да не тиктака някакво сърце, защото нямаше да има процес на „мислене“ близък до нашето, нямаше да има математика за тях, нямаше да могат да работят. С две думи, времето ни е необходимо на нас, но то е само и единствено в нашите глави, нещо като координатите на пространството, те не са физическа реалност, но са ни необходими за да го обхващаме и за да боравим с него.

Дано някак си успях да предам мислите си.

2 коментара to “Времето”

  1. bnikolow said

    Има един проблем, за който съм забравил да пиша по-горе. Проблемът е, че от една страна говорим за скорост на процесите чрез която дефинираме времето съпоставяйки техните скорости на протичане, а от друга използваме понятието време за да дефинираме скорост. Нещо като апория.

  2. Stanka Koleva said

    Idealno. Genialno, pak shte go 4eta utre

Вашият коментар